щял съм да съм причул

Речник на българския език

1. щял съм да съм причул — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм причул е производна форма на причуя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).