щял съм да съм присторил

Речник на българския език

1. щял съм да съм присторил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм присторил е производна форма на присторя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).