щял съм да съм припотил

Речник на българския език

1. щял съм да съм припотил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм припотил е производна форма на припотя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).