щял съм да съм примолил

Речник на българския език

1. щял съм да съм примолил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм примолил е производна форма на примоля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).