щял съм да съм пренабил

Речник на българския език

1. щял съм да съм пренабил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм пренабил е производна форма на пренабия (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).