щял съм да съм прегорил

Речник на българския език

1. щял съм да съм прегорил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм прегорил е производна форма на прегоря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).