щял съм да съм похулил

Речник на българския език

1. щял съм да съм похулил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм похулил е производна форма на похуля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).