щял съм да съм поумувал

Речник на българския език

1. щял съм да съм поумувал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм поумувал е производна форма на поумувам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).