щял съм да съм понавил

Речник на българския език

1. щял съм да съм понавил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм понавил е производна форма на понавия (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).