щял съм да съм помътил

Речник на българския език

1. щял съм да съм помътил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм помътил е производна форма на помътя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).