щял съм да съм помомял

Речник на българския език

1. щял съм да съм помомял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм помомял е производна форма на помомея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).