щял съм да съм полюлял

Речник на българския език

1. щял съм да съм полюлял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм полюлял е производна форма на полюлея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).