щял съм да съм позаоблил

Речник на българския език

1. щял съм да съм позаоблил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм позаоблил е производна форма на позаобля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).