щял съм да съм пожълтил

Речник на българския език

1. щял съм да съм пожълтил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм пожълтил е производна форма на пожълтя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да съм пожълтил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм пожълтил е производна форма на пожълтя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).