щял съм да съм подлютил

Речник на българския език

1. щял съм да съм подлютил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм подлютил е производна форма на подлютя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).