щял съм да съм поговорил

Речник на българския език

1. щял съм да съм поговорил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм поговорил е производна форма на поговоря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).