щял съм да съм поводил

Речник на българския език

1. щял съм да съм поводил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм поводил е производна форма на поводя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).