щял съм да съм пламтял

Речник на българския език

1. щял съм да съм пламтял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм пламтял е производна форма на пламтя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).