щял съм да съм ошмулил

Речник на българския език

1. щял съм да съм ошмулил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм ошмулил е производна форма на ошмуля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).