щял съм да съм осуетил

Речник на българския език

1. щял съм да съм осуетил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм осуетил е производна форма на осуетя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).