щял съм да съм опитомил

Речник на българския език

1. щял съм да съм опитомил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм опитомил е производна форма на опитомя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).