щял съм да съм озъбил

Речник на българския език

1. щял съм да съм озъбил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм озъбил е производна форма на озъбя се (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).