щял съм да съм озорил

Речник на българския език

1. щял съм да съм озорил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм озорил е производна форма на озоря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).