щял съм да съм обрулил

Речник на българския език

1. щял съм да съм обрулил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм обрулил е производна форма на обруля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).