щял съм да съм обезмитявал

Речник на българския език

1. щял съм да съм обезмитявал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм обезмитявал е производна форма на обезмитявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).