щял съм да съм набрулял

Речник на българския език

1. щял съм да съм набрулял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм набрулял е производна форма на набрулям (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).