щял съм да съм набедил

Речник на българския език

1. щял съм да съм набедил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм набедил е производна форма на набедя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).