щял съм да съм изшумолил

Речник на българския език

1. щял съм да съм изшумолил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм изшумолил е производна форма на изшумоля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).