щял съм да съм изпъдил

Речник на българския език

1. щял съм да съм изпъдил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм изпъдил е производна форма на изпъдя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).