щял съм да съм изпожилил

Речник на българския език

1. щял съм да съм изпожилил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм изпожилил е производна форма на изпожиля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).