щял съм да съм изнудил

Речник на българския език

1. щял съм да съм изнудил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм изнудил е производна форма на изнудя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).