щял съм да съм извратил

Речник на българския език

1. щял съм да съм извратил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм извратил е производна форма на извратя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).