щял съм да съм извехтял

Речник на българския език

1. щял съм да съм извехтял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм извехтял е производна форма на извехтея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да съм извехтял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм извехтял е производна форма на извехтя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).