щял съм да съм избуял

Речник на българския език

1. щял съм да съм избуял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм избуял е производна форма на избуя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).