щял съм да съм избуявал

Речник на българския език

1. щял съм да съм избуявал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм избуявал е производна форма на избуявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).