щял съм да съм избучавал

Речник на българския език

1. щял съм да съм избучавал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм избучавал е производна форма на избучавам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).