щял съм да съм избримчил

Речник на българския език

1. щял съм да съм избримчил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм избримчил е производна форма на избримча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).