щял съм да съм избесил

Речник на българския език

1. щял съм да съм избесил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм избесил е производна форма на избеся (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).