щял съм да съм зобил

Речник на българския език

1. щял съм да съм зобил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм зобил е производна форма на зобя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).