щял съм да съм зашумял

Речник на българския език

1. щял съм да съм зашумял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм зашумял е производна форма на зашумям (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да съм зашумял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм зашумял е производна форма на зашумя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).