щял съм да съм зашеметил

Речник на българския език

1. щял съм да съм зашеметил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм зашеметил е производна форма на зашеметя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).