щял съм да съм задължил

Речник на българския език

1. щял съм да съм задължил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм задължил е производна форма на задължа (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да съм задължил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм задължил е производна форма на задължа (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).