щял съм да съм загорил

Речник на българския език

1. щял съм да съм загорил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм загорил е производна форма на загоря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).