щял съм да съм доброил

Речник на българския език

1. щял съм да съм доброил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм доброил е производна форма на доброя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).