щял съм да съм двоумил

Речник на българския език

1. щял съм да съм двоумил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм двоумил е производна форма на двоумя се (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).