щял съм да съм възмечтал

Речник на българския език

1. щял съм да съм възмечтал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм възмечтал е производна форма на възмечтая (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).