щял съм да съм възбунил

Речник на българския език

1. щял съм да съм възбунил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм възбунил е производна форма на възбуня (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).