щял съм да съм бунил

Речник на българския език

1. щял съм да съм бунил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм бунил е производна форма на буня (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).