щял съм да съм брулил

Речник на българския език

1. щял съм да съм брулил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм брулил е производна форма на бруля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).