щял съм да съм благоразположил

Речник на българския език

1. щял съм да съм благоразположил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм благоразположил е производна форма на благоразположа (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).